автор: ringo

Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки.
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка.

Когато се докоснаха ръцете ни
и зазвъняха празнични камбани,
внезапен вятър изведнъж понесе ни...
В нас този миг завинаги остана!...

Разголвахме душите си - ранените,
изхвърляхме недогорели въглени...
Лекувахме си болките с мехлемите
на хора неведнъж горчиво лъгани...

И днес една във друга са ръцете ни -
като децата - да не се изгубим!
Надежди, чувства във едно са вплетени
и моля се до края да сме влюбени!...