автор: radi_radev19441944

Простете ми деца – аз много съм виновен
и идвайки насам смъртта ме аплодира!
Простете, че не мога вместо вас
във качеството на мишена да умирам.
Дори не мога да съм някой.
Дори не мога да заплача.
а бих желал с гърдите си да спирам
фугасите на вашите палачи.
Къде са европейските месии?
И американските къде са?
Простете им – те някъде са близо,
но предпочитат да се крият
под фустите на своите метреси.
Така е може би изгодно
Така дори е безопасно -
Мълчат и пазят поведение
пред жалкото изчадие на Кремъл!
Къде е Бог?
Навярно в небесата дреме -
полегнал върху някой облак,
а праведните чакат го напразно.
Простете Му деца!
Той малко недочува
и няма как изобщо да го трогнат
разплаканите ви разпятия.
Простете Му, деца, но явно му харесва,
когато се сбогувате с бащите.
Простете Му, че гузен е и бяга,
след ехото от войнстващи паради.
Но аз съм тук, за да поема
останки от вината на страхливците.
Разкайвам се и падайки разнасям
Голготите на вашата невинност.
Задушница! Но май, че само мога
да предоставям за децата отчаяния.
Простете ми, но скаран съм със Бога -
Останалото е мълчание!
Колоните от танкове са близо
и очовечването няма да е скоро.
Аз виждам оскотели черноризци
и сенки от „Голодамора“.
Изпадам в бяс и полудявам
от фалша на загрижени гробари.
Ще презимувам със самия дявол
на детските страдания в олтара.
Не коленича пред задрямалия Господ
и предпочитам да горя във Ада.
Решението трябва да е просто,
когато зарад нас децата страдат.
И предпочитам гроба да е ничий,
че камъни търкалят се в сърцата.
Виновен съм. Мълча и коленича
пред тъжните Голготи на децата.