"Смисълът на думите започва да се изсулва,
като бобените зърна от изсъхнала шушулка."
Георги Господинов
Защо ли с хитрост бобени зърна
от сухата шушулка се изплъзват,
загубили онази същина,
която смисъла с нещата свързва?
Шумящата обвивка от лъжи
ще продължава роля да играе.
Изпразнена, се прави, че тежи,
та същността на думите да смае.
Изправя се пред този камуфлаж
душата, но словата я объркват.
Животът е пиеса с нов типаж,
неясен без изповедалня в църква.
Най-свързващите думи между нас
са снимки, от лъжите побелели.
Честта ранена чака видов час,
избрала смърт пред бобови шрапнели.