автор: Albatros

Защо не съм сега момче
във шестдесет и трето лето –
да ми провеси пак ключе
със ластик мама на вратлето,
да ми даде един комат
със бучка сиренце на двора –
и по-щастлив на тоя свят
да съм от всички живи хора,
надянал летните кънки,
да чезна в тихите алеи,
и с цвете в градските лъки
да срещам приказните феи,
и тати левче да даде,
понеже два са глезотия! –
да вляза – от немай къде,
във киното по икиндия,
а филма тъй не го разбрах,
уж – всички бяхме с главни роли,
пък тъй несетно остарях
и – помъдрях, ама защо ли? –
и – пуканките в джоба скрил,
излязох си – старик бездомен...

Животът бе прекрасен филм,
от който вече нямам спомен.