автор: ringo

С финес и лекота на майстор-бижутер
стиха превръщаше в изящни гранки*!
Да бе златар би станал той милионер -
с вълшебство, непобиращо се в рамки!...

Препускаше сърцето - бързо, изведнъж,
щом болката поредна го застигне.
А пълен с чужди болки беше този мъж,
готов със стих след всяка да изригне.

И претворяваше ги в паметни слова,
способни даже камък да размекнат.
Дали не бе това магия - и каква? -
да прави тъй - на другите да им олеква?

И все тъй чужд на всяка земна суета,
загърбил блясъка на шумна слава,
със стиховете си вървеше през света -
и красота, и обич да раздава!...

---
* гранка - вейка, клонка