автор: YOTOVAVA

Не се запитах докъде ли
могла би любовта да стигне.
С червени облачни къдели
прескача снегоядът диги.

И планината мръснобяла
съдира снежната си кожа.
Накипря се пръстта примряла
в зелен брокат и лак дъждовен.

През притъмнените прозорци
нахлува мълком светлината,
поръсва смръщените хора
с прашинки слънчева позлата.

Лицата грейват – уморени
от смог и дъх на студ и зима.
Заливат шарени премени
паважите, пленени в синьо.

Магията на тази пролет,
очаквах дълго – да се сбъдне!
Прати ми, Боже, дълъг полет,
след който няма да е тъмно.