автор: pastirka

Ръцете ми замесват козунак,
за Тебе сладък хляб днес, Боже, правя.
Повтарям си молитвата, но пак
пред страх човек треперещ е изправен.

Яйцата на надеждата са в мен
и топли ги сърцето ми прилежно.
Но в този ден, от вяра озарен,
любов е нужна - силна и безбрежна.

На мислите брашното аз пресях,
във бялото да няма и прашинка.
Горчиви думи скубах, че след тях
и силният си прави смъртна примка.

А сладките с мая от добрина
набъбнаха в тестото като живи.
На вярата ми млечните зърна
човешкото неверие пробиват.

С ръцете си усещам - Твоят хляб
ще бъде сладък и с душа лъчиста.
Той силен ще направи всеки слаб
и с вяра ще захрани антихриста.