автор: Albatros

... когато доливам в кандилцето вечер елея
и огънче пламвам с последната клечка кибрит,
прости ми, че искам за Твоите мъки да пея,
и – моля се, Боже! – дано да не си ми сърдит? –
в Разпетия петък народът върти козунаци,
търкаля под масата – вапцани в охра! – яйца,

додето със Обич ти пращам Вселенските знаци,
че още съм Твой сред милиардите твои деца,
боята с оцета връз Твоите рани е гъста,
днес в нея се къпе щастлив! – християнският свят.
Когато и мен приковат ме във петък на Кръста,
прости ми, Иисусе? – че аз не застрелях Пилат.