автор: Optimist

Отраснах с един незабравим нож за хляб. Беше френски, с кокалена дръжка и дълъг. Режеше ви казвам. Можеше да отреже много тънка филия от топъл хляб без да го разрони.
Ножът стоеше при хляба. Хлябът - в долап специално за него, направен в кухненския ни бюфет. Долапът постлан с бяла кърпа сгъната на няколко ката. Като отвориш вратичката на долапа, дърпайки я към теб, падаше до хоризонтално положение и ставаше дъска за рязане на хляб.
Един път майка ми, по кой знае каква причина, го слага във фурната заедно с каквото щеше да се пече и кокалената дръжка се пропука и падна. А ножът не е за изхвърляне. Нямаше такива. Каквото е имало до 9ти, това е било. След това нямаше.
Направих му дръжка от дърво, набих я на ножа, но след време взе да се вади. Увих я с широка медицинска лепкава лента от плат , като захванах и част от ножа с нея. Закърпих го да продължи да реже, докато майка я изселиха. Баща ми вече беше починал. ДАли на майка ми 24 часа да напусне София с каквото може да натовари на камион и да я няма. Много от ценните ни неща изчезнаха покрай това изселване. Ножът - също.

`91 година. За първи път ще се връщам в България от `69 година насам. На работа съм в Саудитска Арабия. Чудих се какви подаръци да купя за моите бивши съседи, с които двадесет и кусур години сме живяли един до друг. Взех да си ги изброявам на пръсти. С осем от тях бяхме наистина близки. Чудих се с какво можех да им улесня живота малко от малко поне. Сетих се, че само ние имахме хубав нож за хляб. На другите или бяха тъпи или къси.
Взех осем ножа за хляб на Солинген. Най-доброто което намерих. Върнах се. Раздадох ги.
Още не съм видял нито един от тях в употреба. Пазят си ги да са им нови! Е, кажи ми сега ... !!! Имали деца, внуци, за тях да останат.

Сега като се върнах от Щатите, макар и да имам всякакви ножове, за всякакви цели, донесох си още два, швейцарски, остри като бръснач. Един червен и един жълт. На Kuhn Ricon.
Идват с пластмасова ножница от същият цвят. Ножовете имат тефлоново покритие, че каквото режеш, да не лепне по ножа.
Режат кожа от леко докосване, както жена ми вече се убеди, въпреки че я бях предупредил.
Kuhn Ricon
Коментар под разказа ми в Дир.бг
изселването е било/беше едно от най-гадните действия на комунягите -
и в центъра на София - фактически във всичките читави и хубави буржоазни къщи - все живееха - като бях студент - все номенклатурни комуняги... техните дечица - и мои състуденти живееха в тях наготово - и някак си в тяхното съзнание - отраснали в КРАДЕНИ къщи се е залягало убеждението, че могат да вземат наготово -
и сега,
изучили се и по чужбина -
когато пак дойдоха на власт -
точно това правят, точно с тоя манталитет управляват държавата -
да чопнат колкото се може повече, щото това им е тяхно право...

в отношението си комунягите - към къщите и към произведените от други блага -
са много близки до циганите -
като братя са -
както едните крадат къщи наготово,
така и другите - крадат къщи наготово - по селата е така - или пък чакат държавата да им ги построи - след което ги обезкостяват - и завземат други...
абе -
и за комунягите -
и за циганите -
важи лозунгът на чичко Ленин - "Граби заграбеното!"
- демек - грабете, щото тия, които са го построили - са експлоататори и са грабили, демек...
Граби!
а в психологически план - да те изселят от къщата, в която си живял, отрасъл, построил -
е все едно да ти отрежат корена -
и да те направят човек без защита...
щото - моят дом е моята крепост, у дома и стените помагат и т.н....