Понякога бе толкова далеч от мен,
че сякаш океани прекосяваш.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
дошло е време вече да отплаваш!
В платната ти попътен вятър ще играй,
с вълните във морето ще флиртуваш.
Ще акостираш във далечен край
и до насита ще се налудуваш...
Но ако някога с разкъсани платна,
към пристана познат ти пак завиеш
и блесне във очите ти една сълза,
ти няма да поискаш да я скриеш!
Една дошла от миналото ми жена,
глава на рамото ми ще положи -
видение в предутринната тишина -
и мълком пръст на устните ще сложи...