автор: Albatros

... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло,
гаджетата ще поплачат срещу някой папарак,
сетне ще ги глътне здрачът върху варненския бряг,
ще валят връз мен похвали – беше адски мил келеш! –

Фейсбук три дни ще ме жали, палнал в шепа къса свещ,
със костюмче ще ме барнат, и – с една торба лъжи
в храма кметчето на Варна светла реч ще ми държи,
легнал под цветята четни, ще ми бъде пълен кеф –
нямам неплатени сметки, както нямам пукнат лев,
гол в света дойдох от мама, дишах думи – звезден прах! –
в къща с покривче от слама писах, плаках и се смях.