автор: Albatros

... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии,
със джемпър от кашмир във цвят екрю, се чудех три минути на площада
дали да си говорим с теб на „You” на Седмата ми пейка в листопада,
или – до пролетта да си мълчим? – и да изстиват двете ни кафета,

и в миг, загледан в лекия ти грим, дали е жив? – се питах, в мен поетът,
обърках Рембранд със Винсент ван Гог, виновна бе ракийцата домашна,
с куплет от „Незнакомка”-та на Блок опитах се несръчно да те шашна,
туй Шекспир, Лорка, Кафка и Доде, Петрарка, Пушкин, Руми и Сенека –
доде таксито подир миг дойде, во присно ги обърках – и до века,
и дълго мигах в жълта светлина със светофара, пламнал на завоя,
подир онази приказна Жена, която нивга няма да е моя.