автор: ringo

Такава винаги ще я запомни -
отчаяна със молещи очи,
изпълнени със мъка и огромни.
Гласът задавен в него ще звучи...

Той крачките като беглец усилва -
обратно да не тръгне в някой миг
и нежно със ръка да я помилва...
А във гърдите му напира вик...

Такава участ тя не заслужава -
с най-святото си чувство го дари!
И в него пари то като жарава,
дълбока рана сякаш го гори...

Тя връхлетя внезапно и тревожна,
без шанс да оцелее, в лош момент -
една любов по принцип невъзможна,
обречена от първия й ден...

Далеч назад остават силуети,
жената със помръкнало лице...
Унило и крайпътните дървета
прощално махат с клоните-ръце...