автор: pavlinag

Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата,
а студът издига
дъхът ти на пушек.

Мушнал
лицето си във гърдите ми,
като малко момче ми изглеждаш отгоре.
Думите ми те връщат
в прегръдка от
най-най-прекрасните спомени,
премалял.
И изглеждаш щастлив.

Малко косо
отдръпвам главата назад - и си мъж,
претопил силата си
в най-нежната слабост
- тази на влюбения.

И си казвам:
Дай Боже все така с теб да дочакваме утрото!