автор: CrystalRose

Ако можех да удавя грешките в сълзи -
бих плакала безспир за да те върна.

Ако искаш да забравиш зимата ни -
бих цъфнала като кокиче за да има пролет.
-----------------------------------------------------
Мълчанието ще преглътна ако трябва,
но самотата винаги ще бъде враг.
Различни сме, но искам пак
да съм за тебе необятна планина,
да виждаш камъчета гладки и калинки във тревата,
да ме сравняваш със луната
и с всичко за което си мечтал...
----------------------------------------------------
Споменът за римите ти сладки
бодва във сърцето ми игла,
а обичта забравила да бъде свята
кара дланите ми да трептят...

Аз знам - надеждата и в мене ще умре последна,
дори след болка и тъга
ще чакам теб любов,
ще чакам пак да ме откраднеш
от света и вечната мъгла...

...и нека да оставим тези думи изповедни,
живи ще са те и след смъртта;
живи са дори и парещи ще бъдат,
когато няма я и вече любовта.
---------------------------------------------------
Да пием чаша със забрава,
за да се роди отново любовта,
да топли като слънце обичта ни,
а вятър да прогони тази самота.