автор: Optimist

Приятелят, беше ми приятел от детските години. От тогава не съм го виждал. Отиде да работи в Чехия и там остана. Но не преди да се ожени и да има дъщеря.
Като се върнах от САЩ отседнах временно в старата махала, майка му беше станала на възраст, дъщеря му, от своя страна се беше оженила, имаше си дъщеря и се беше развела след това.
Бащата на този мой приятел беше починал доста отдавна, но докато беше жив, добре се грижеше за семйството си. Докато бяхме деца, беше купил за сина си истинска лека кола, която движеше с педали. Имаше две врати и меки седалки. Беше за двама. Приятелят ми винаги беше зад кормилото, но на седалката до него се редувахме всички. Който не беше на седалката, означаваше че трябва да бута отзад. Имахме цялата Мадарска градинка на разположение.
Бащата, за себе си и за жена си, беше намерил отнякъде две съвсем нови италиански колела "Бианка". Неговото мъжко, за съпругата - дамско, но с мрежа на задното колело, да не й се оплете копринената пола. И двете колела имаха предпазен калъф за веригата, да не им цапа панталоните или краката при докосване. По-късно замени велосипеда на жена си с мопед, марка NSU, западно германски. Като по чудо бяха вкарали някаква пратка от стотина мопеда и той успя да се вреди. Цената беше баснословна, но човека - извадил пари и го купил. Съпругата беше НЕЩО! Винаги красива и елегантна. Така през всичките години. Аз като се върнах, бяха изминали повече от тридесет години от тогава. Един махленец беше отворил кафене в махалата и дори го беше кръстил Буката. А на времето, през четиридесетте, улицата на която живеехме се казваше Буката. След това смениха името с име на някакъв загинал партизанин, но квартала си остана Буката и до сега.
Кафенето беше място за среща на стари махленци. Там се видях за първи път с един Боян, който беше избягал в Швеция. Беше се пенсионирал вече и се чудеше дали да се върне в България за постоянно. Евентуално се върна. Още на първия месец - тежка автомобилна катастрофа и загива на място.
Срещнах се и с други хора, но не затова е думата. А думата е за майката на този мой приятел, която беше добре гледана от баща му и която продължи да изглежда чудесно, дори и на стари години. Та, и нея я видях там. Тя не ме позна, естествено а и аз не се обадих. Каквото ме интересуваше, научих го в кафенето. Живееха в същият апартамент - тя, внучката й и правнучето. Тази жена, вече на около осемдесет години, беше безупречна в облеклото и поведението си. И ето, един ден разбирам че се е самоубила. Преди това била на фризьор, маникюр, педикюр, облекла се в най-хубавите си дрехи и се нагълтала с хапчета. Така я бяха намерили, легнала със затворени очи, но все така хубава.