автор: Icy

Щом глината е вече във ръцете
и колелото безпощадно се върти,
с една да галиш или мачкаш с двете –
накриво ли е – отговорният си ти.

И сякаш вечно почваш от начало,
и вечно питаш се „Къде ли пак сгреших?”,
но глината, безропотно мълчала,
сама нашепва отговора с глас най-тих.

И схващаш, че дори да се стараеш,
щом колелото все така си се върти,
пак от корекции ще се нуждае,
но не със страх и сила, с обич действай ти.