автор: rosi45

Пролетният дъжд къпе листата на стария кестен.
Капките му приличат на кристал и шумът им по листата е ката припев на пойна птичка.
Цветовете на кестена, като свещи бели, всяка пролет излъчват упойващ аромат.
Вървя под гирлянда на уличните лампи.
Вечерта ухае на любов- чиста, свежа, неподправена.
Забавям ход и спирам.
Под кестена се целуват влюбени.
Силуетите им са като напудрени със звезден прах и придават някаква приказност.Приказка...
Това ми напомня на една моя любов!Беше много отдавна!
Но мозъкът ми изпраща толкова ясни образи, като че ли в момента се случва.Ние също се целувахме, но под люляково дърво, пак беше пролет...усещам, пак благодарение на мозъка си, аромата на люляк. Той пък ми напомня на един парфюм- моята любима го употребяваше и много й отиваше- имаше очи с цвят на люляк, как да не се влюбиш!А миглите- дълги, гъсти и черни, са прекрасна рамка на тези очи.Ех, ако бяха само очите?! Но тя имаше устни като нарисувани, мамещи да ги докоснеш- обточвах ги с пръста си , а после прилепвах моите устни към тях ...и това беше вълшебно, толкова си допадаха...и изпращаха сигнали по цялото ни тяло. Тръпнехме в забрава, а ръцете, като на собствен ход, галеха косата й, слизаха на тънката й талия, обгръщаха я и силно я притискаха към мен.

Да, това беше. Просто една пролетна вечер за двама влюбени младежи. Нямаше стая, нямаше легло, нямаше събличане, освен с поглед, нямаше това, което слива телата...беше просто една мечта, мимолетна и красива!!