автор: stanina

Доживях да не те дочакам,
дните след теб да спра да броя,
да не плача щом ти чуя гласа,
доживях да те убия в съня,
да допия до последната капка
нелечима болка и скрита сълза.

Доживях в небето отново
образи облачни да редя,
да се радвам на птичите песни
да не вслушвам горестта на дъжда.
Доживях да преглъщам по хапка
с наслада всеки миг от деня.

Доживях в тишината да чувам
само моята изнурена душа,
чужди обувки спрях да обувам,
непростима прошка да давам,
и да нося чужда вина,
да се усмихвам дори да греша!

Доживях! Да не оставям
незаключена вече врата.
И не питай, отговорът в тебе
сам намери! Старите пътища
са си твоите, аз вървя
в друга посока, по моите...