Не ми събличай
гарвановите пера,
че твърде нежна е
човешката ми кожа
и всеки допир на
гореща светлина
раздира я
с омразата на ножа.
По пръстите ми
капки кръв -
мастило
нетърпеливо да нацапа
листа бял
на моята невинност.
Губя сили.
В зениците ми
гасне посивял
копнежът по небе
и се загубва
сред прокълнатата мъгла -
несбъднат сняг.
Лице на дявол
върху скъсана хоругва
в реката плува
към далечен, чужди бряг.
Не ми събличай
гарвановите пера.