Спрях да се кефя напоследък на новия световен ред –
престана да звъни съседът за захар, сол – или оцет,
Жена застигна ли към плажа, мъжът във мене си мълчи,
"Добра ти стига!" – да ѝ кажа, забива в храстите очи,
саламът е менте – и калпав! – и клисав, ръженият хляб,
и – сякаш псета по асфалта, ни гонят хищниците в НАП,
когато хлътна в автобуса, е фраш! – от маски без лица,
Земята триж по-яко друса под вкочанените слънца! –
вред злоба, завист и омраза, Човекът спря да ни е брат.
Земята спрете! Аз ще сляза във някой по-човечен свят.