автор: mitkoeapostolov

От три дни съм опънал хамака между двете джанки на село.
Слънцето пече, птичките пеят, пчелите жужат, а аз се люлея. Минават селяните покрай моя двор и не могат да ми се начудят на акъла.
- Да знаеш как ти завиждам - казва едната съседка и се усмихва. - Гледам хамака как се люшка и ми се иска и аз да имам такъв.
- Люлеем се, а? - минава по-късно другият съсед. - Защо не вземеш да напишеш някоя стихосбирка, така както се люлееш?
- Никаква не я свърших днес - споделя друг. - Ще ме гризе съвестта като си легна довечера.
- Аз това не го разбирам - сопва ми се директорът на болницата в близкия град, който има къща в селото. - Да се люлееш по цял ден и да си губиш времето. Аз ако не свърша някоя задача с конкретен резултат, ако не си направя план за деня и не го изпълня, започва да ме гризе една вина... Тая същата вина ще да е, дето движи целия свят от време оно - продължава да разсъждава той.
- Сигурно си много богат - предполага една от бабите. - Само богатите могат да си позволят да лежат по цял ден.
Слушам ги аз, усмихвам се и се люлея. От три месеца заплата не съм взимал. За обед си направих салата от минзухарчета в градината. А на душата ми е толкова спокойно, че почвам да се тревожа откъде ли ще излезе червейчето в ябълката.