Господин Пиндиков не разбира литературата. Когато чете у Максим Горки: "Човек , това звучи гордо!" – не схваща добре какво всъщност му е толкова гордото на човека и за какъв точно звук става дума. У Пеньо Пенев пък не проумява защо "Човекът е човек когато е на път". Нима ако си седи спокойно в креслото или да речем на трикрако столче престава да е човек? Още по-неразбираем е Блез Паскал: "Човекът е мислеща тръстика". Откъде накъде тръстика, а не примерно глухарче?
И жена си не разбира Пиндиков, особено когато му заявява на висок глас: "Ти не си човек бе, ти си животно!" Но какъв вид животно – тревопасно или месоядно, съпругата не уточнява. Явно нейната класификация не е твърде прецизна защото много често отбелязва /също на висок глас, макар и доста неориентирано/: "Пак си изплюскал всичкия боб."
или:
"И от салама нищо не си оставил!"
Ако трябва да е съвсем точен все пак Пиндиков би се класифицирал повече като тревопасно, отколкото като месоядно животно понеже обективно погледнато през последните тридесет години растителните храни силно са преобладавали в менюто му за сметка на месните. То не че по природа е някакъв заклет вегетарианец ами просто изглежда така се получава при демокрацията – грижата за стройно и хармонично тяло е първостепенна грижа. А месото, извинете, както и да го приготвяте, все си има повече тлъстина и от лещата, и от лука! Що се отнася до тялото очевидно във време на демокрация то е разсъблечено и при по-голяма демокрация – направо дибидюс голо. В това Пиндиков е сто процента убеден защото от време на време си купува вестник и там всичко е точ в точ – черно на бяло фотографирано /а когато вестникът е столичен също и цветно/. Понеже голото тяло и най-вече женското такова е еманация на истината, а без истина няма демокрация. Вземете например Дьолакроа. В картината му “Свободата предвожда народа” гърдите на свободата са голи и в едър план. Нима е случайна тази композиция? Какво щеше да бъде ако в едър план се виждаше само сутиена на свободата? Или пък вземете гръцките статуи. Неслучайно голите статуи са повече от облечените. Няма и не може да има спор, че голата истина е за предпочитане пред дегизираната. Знаели са какво правят гърците. Нали те първи са измислили демокрацията? Дай на демоса, тоест на народа достатъчно голотии па си гледай кефа! Вярно, че нашият балкански демос не е съвсем като за пред хора – повече се оригва на чесън отколкото на банани и когато нещо не му върви по гайдата почва да обижда майките на висшестоящите. Но нали сега е демокрация! Демократите трябва да умеят да общуват с масите и да бъдат толерантни с тях. А иначе всеки да прави каквото ще и да се оригва както ще.
Понякога господин Пиндиков се отказва от кофичката кисело мляко за да си купи вестник, а друг път обратно – отказва се от вестника за да си купи кисело мляко. От философска гледна точка това също е еманация на демократичното начало. Уважава се свободния избор на личността. Нека всеки се отказва от каквото си ще, стига да си плаща данъците. Е, не може да не се намери някой недоволник, дето ще мърмори, че не е разрешено да се откаже от заплащането на електричеството, водата и телефона, но за сметка на това кой му пречи да се откаже от извънбрачния секс, от марковите питиета или от лятната почивка? Би могъл да се откаже също от цигарите, кафето, следобедния сън в неделя, закъсненията в понеделник, клюките със съседа, погледите в пазвата на колежката и честото ходене в тоалетната през работно време. За кино, театър и прочие глезотии няма какво да говорим. Стига вече превземки. Екшъни и порно са осигурени в достатъчни количества за всички граждани. Пък и на всички граждани е известно, че съвсем не е демократично да ни принуждават да дремем в операта или на някой симфоничен концерт. За разлика от литературата господин Пиндиков ги разбира тия работи. Съвършено ясно му е, че в едно демократично общество гражданинът има право да се откаже от всичко каквото пожелае с изключение на задълженията си към тъщата и държавата. Би могъл да се откаже дори от вредния навик да се гощава с кебапчета и бира, а също от досадната привичка да размишлява за щяло и нещяло. Кой е прокопсал от много мислене? Единственият резултат от това е, че човек изразходва на празни обороти запаса си от белтъчини. А при демокрация белтъчините са неоправдан лукс. Кажете, можем ли да си позволим този лукс щом сме приели един напълно демократичен валутен борд? Както споменахме разбира ги Пиндиков тия работи, макар че понякога му се налага да яде пердах от личности с обемисти вратове и излишъци от белтъчини натрупани в мускулите. Но естествено и в този факт има нещо демократично.
Щом сума ти народ яде пердах от подобни личности защо Пиндиков да не яде? Щом на сума ти народ са откраднали колата защо и на Пиндиков да не му я откраднат? Щом на сума ти народ са обрали апартамента защо и на Пиндиков да не му го оберат? Нали свършиха зловещите времена на Диктатурата и дойде времето на Свободната инициатива?
По съвета на някои експерти Пиндиков е решил да не се опитва вече да гадае какво иска да ни каже неразбираемата и претенциозна литература, а да се обърне към пресата. Защото въпреки всичко му се иска да узнае какви още благини може да донесе Демокрацията?
Но пресата вместо да задоволи законния му интерес сипе баналности от рода на: "Отличнички станали проститутки", "Митничарски махмурлук задръсти ГКПП", "Плашат с бомби осем училища" и други такива. Какво да се прави? След като нищо не е съвършено на този свят защо единствено от Демокрацията трябва да изискваме съвършенство? Пък и нали трябва да има накъде да се развива?