В ленивия и слънчев летен ден
пак гълъби на покрива пладнуват.
Наслада са и радост са за мен
и да ги гледаш, вярвайте, си струва!
На сянка зад комина не пече
и там събрало се е цяло ято.
Подсвирвам и им пляскам със ръце,
не мърдат - силна е горещината...
Дочува се отгоре пърхане с крила -
два нови гълъба се приземяват.
Красива двойка!... Бяла тя,
а той на гарван чер наподобява.
Скучаещ, в сянката един мъжкар
решава тази дама да обгрижи.
Не одобрява флирта нейният другар:
"Изчезвай, навлек, че ще имаш грижи!..."
Не дава оня да припари тук
и със разперени крила заплашва,
издава още гърлен гневен звук,
натрапникът обратно той изпраща...
Късмета си опитва друг един,
но черният Отело е на поста...
До дамата остава сам-самин,
но явно вече разгневен е доста...
Потропва хубавицата с крачка,
а той със нервно гукане мърмори,
размахва заплашително крила
и двамата се вдигат пак нагоре...
В следобеда е жега... мараня...
и гълъбите все така пладнуват.
А двойката навярно отлетя
самички любовта си да празнуват...