Аз пак съм тук. Но пак ме няма.
Като един детайл от местността.
А другите с усмивка няма
очакват вписване във вечността.
Споделям риска и товара,
пътеките проправям във снега,
но нямам снимка във буквара,
и сякаш все оставам на брега.
Аз все съм тук. И все е зима.
Това е просто част от участта.
Когато няма да ме има
ще си остана част от местността.