автор: Marta

Бродериите от кокичета
покрай бордюрите
на тежките поли на зимата увяхнаха

Повдигнаха се роклите
и бистри птици
бързат да накацат
все още кльощавите
безпризорни храсти
и трънените без листа корони
на февруарските изтръпнали дървета

Дъхът на пролетта
е вързал мартеница
на днешния немирен вятър
който препуска яхнал
онази жилава лескова пръчка на детството
захвърлена край пътя

Приижда светлина

Разрежда мрака
и трижди ни зарича
да не пием

от неговата чаша
нито глътка

...Да потърпим
и март ще се пресърди

Ще ни напълни като чаши светлината

Да доживеем да се плиснем някой ден
съвсем безгрижни
и свободни като вятър