автор: ringo

Под прозореца ми - слива.
Още мъничко дръвче.
Но неугледна и крива.
Има време, ще расте.
Щом южнякът тук повее,
побелява като сняг.
Всички клончета по нея,
се покриват с нежен цвят.

И тогава става чудо -
не на сън и не мечта!
В тази пролетната лудост
тя излъчва красота!

В двора, в малката градинка,
с несъбудени цветя,
в бяло, като балеринка,
радва се на пролетта!

Слънцето й се усмихва,
гледа я с добри очи.
Миличката! Тя притихва
под вълшебните лъчи!

Топлият ветрец я гали
и листенцата трептят.
Облачета на парцали
спират да я поздравят.

Тази пепеляшка съща,
уж неугледна на вид,
във принцеса се превръща
доживяла звезден миг!...