Подскачам като топче във кутия,
размятвана от буйни ветрове.
И няма място, дето да се скрия.
И няма изглед бурята да спре.
Подскачам. Искам, трябва да разбия
веригата от безконечен страх,
че само ще съм топче във кутия,
която се търкаля в кал и прах.
Отдавна съм забравил за покоя,
достъпен само във среднощен блян.
И свиквам някак с тази орис моя -
да оцелявам в белези облян.