Понякога си просто нежен звук.
А миг по-късно - майсторска картина.
Различен образ ти приемаш тук.
На мен ми стига само, че те има!
Понякога китара си в нощта -
от тези, дето сенките разплакват.
А някой път следа си от звезда
и да те видят влюбени очакват.
Понякога си ангелско перо,
достигнало до мен от небесата.
Не бих могъл да искам по-добро.
Това е, вярвам, знакът от Съдбата!
Но винаги до мен си просто Ти -
вълнуваща, омайваща и нежна!
Затуй и този стих ти посветих!
Любов си ти - реална и копнежна!...