Не очаквайте мечтите ви лични, да ги следват умело децата.
Вашето време си има изява, не изисквайте това от съдбата.
Не съдете твърде сурово, не изливайте вече товара, а на тях дали ще е лесно, щом от малки се чувстват в поквара?
Те имат си своя пътека, от вашата твърде далече.
Не прехвърляйте тази тревога в святото, малко човече!
Разберете го мили родители, детето е личност отделна!
Спомнете си вашите сили да се откроите от гнездото семейно!
Не влагайте собствени сили в разрушение на детските мисли!
От това няма нужда – те са достатъчно чисти!
Осквернявате тяхната личност, за своята лична угода!
Тъмнината я предавате вие, а упреквате грешните хора!
Не забелязвате вашата връзка със светогледа, изграждащ децата!
- Спрете се с тази идилия за дете - робот с чужди усилия!