автор: ringo

Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод.
Всичко ще бъде по-лесно.

Стройно момиче със синя пола.
Той пък - хлапак лудо влюбен.
Просто ще каже: "Със мене ела!
В тоя свят сам съм загубен..."

Двама ще тръгнат по дългия път -
млади, щастливи и нежни...
Все за ръка, до самата им смърт -
с вяра и светли надежди!

Някога - може... Но не и сега
в тази действителност друга.
Шепне тя тихо, със свита душа:
"Имаме дом и съпрузи..."

После в очите засяда вина:
тяхната обич е грешка!...
Бедните влюбени мъж и жена -
жертви на слабост човешка!

Тя ще завие към супера пак -
да пазарува за вкъщи.
Той за дома си ще мисли и как
днес да не бъде намръщен...

И ще посрещат с безсънни очи
дните си - дълги и сложни...
А във душите им все ще боли
тази любов невъзможна...