автор: Optimist

Събуждам се рано, между пет и половина и шест. Навън е тъмно още. Присягам се да запаля нощната лампа. Поглеждам си часовникът. Толкова е колкото предполагах. Излежавам се. След малко чувам стъпки по коридора. Вратата на спалнята ми се открехва, но стъпките продължават и след това надолу по стълбите. Чувам, че външната врата се отваря. Пускат Пачу навън да се изпика.
Като свърши, попиват го с една салфетка и веднага след това го чувам като се затичва по стълбите нагоре. Разтваря вратата на спалнята ми с замах. Засилва се, скача на фотьойла и от там на леглото. Застава до главата ми и чака. Ако се правя че спя не ме закача а ляга до мен. Обикновено се присягам, прегръщам го и го събарям да легне до мен. Галя го като му говоря. Той въздиша и примлясква.

Надигам се и влизам в тоалетната да си взема халата. Подробностите ги прескачам. Тръгвам полека надолу по стълбите като се държа за парапета. За всеки случай, не че нещо. Пачу и той слиза редом с мен. Нито бърза, нито изостава. Стъпваме на едно и също стъпало едновременно. Отправяме се към кухнята. Кафето чака до кафеварката. Захарта сложена и разбъркана. Взимам го и се отправям към хола. Телевизора е пуснат. Сядам на канапето и аз, вдигам си краката на масичката отпред и слушам новини. Новините в шест. По някое време навън започва да се развиделява. Вдигам щорите на врати и прозорци и се оглеждам за Теди. Пачу - също.

Теди е куче като Пачу, но по дребен и кафеникав на цвят. Живее от другата страна на езерото. По това време само техните и нашите прозорци светят. И той е мъжко уж. Пачу можеби затова се сприятели с него. Като се сдушиха, Теди му легна по гръб въртейки опашка. Ето, нямам намерение да се бия с теб, като да му казваше, ти си по-силния. Нашият го разбра и от този момент нататък станаха приятели. Помня като се видях с Теди за първи път. Уж взе да ми скача и да се радва. Като се озова по-близо до открехнатата врата от мен, шмугна се вкъщи и докато не обиколи цялата къща не миряса. Тръгнах да го гоня из къщи, ама къдети. Видя каквото искаше да види и сам си излезе. От тогава като излизам да му се порадвам, затварям вратата след себе си.

Теди се задава по полянката. Не съм го видял. По Пачу разбирам. Започва да скимучи и да гледа ту към мен, ту през стъклената врата на хола, гледаща към езерото. Ако се правя, че не му обръщам внимание, идва до мен и с муцуна ме бута по крака. Хайде, вика, не се прави ами плъзни вратата да излезна. Докато стана и посегна да хвана дръжката, той вече с муцуна се мъчи да излезне тъй както още не е отворено. Шмугва се през процепа, рипа над живия плет ограждащ площадката пред хола и с уши назад тича колкото сили има да посрещне Теди. Теди също тича напред и се срещат някъде по средата. И двамата толкова бързат, че се разминават. Започва се една гонитба, едно въртене, Теди ляга и става, надбягват се по правата и се радват един на друг. Да им завиди човек!

След Теди идва Тедевица. Една източила се нависоко, слаба американка от една от Каролините, ама северна или южна, не ме питай. Не можах да запомня. Женена е за Тедев, възрастен американец, пенсионер, който не винаги всичко си спомня. Като малък е бил германец, но вече не е. Само си спомня, че е бил. Кой знае кога е било. Може и да ми е казвал ама и аз съм като него, не всичко помня вече.

След Тедевица, на почетно растояние бавно крачи Франки (от Франкенщайн, но е много дълго и трудно за произнасяне та затова Франки, за по-кратко и лесно). Франки е една бяла котка, такъв непукист, какъвто не съм виждал. Това е сутрешната им разходка. Ако имат да правят нещо, да го правят по време на разходката. На Тедев не може да се разчита да се сети. Разходката се състои от една обиколка на езерото. И винаги в този ред - първо Теди, на десетина метра след него Тедевица и на още десетина или повече метри - Франки. Отнема им десетина - петнадесет минути, че може и повече ако се включи и Пачу, да ги бави. След това Тедевица отива на работа. Пачувица също отива на работа и двамата с Тедев оставаме да пазим къщите и да се грижим за животните. И това всяка сутрин без събота и неделя. През тези два дни разписанието е друго.