автор: Valens

Дъщерите на котките имат мека безшумност,
крият острите нокти в най-потайния сейф,
дотогава, когато в кехлибарите лумне
яростта към нахълтал в света им злодей.

Дъщерите на котките не приемат посоки,
светофари и знаци, избрани от друг.
Смело яхнали вятъра политат високо,
от окото на бурята отпиват уют.

Дъщерите на котките с омагьосваща ласка,
с кадифено промъркване в предвечерния час,
тихо влизат в сърцето. А после е ясно.
Ти си пленник – доброволно във тяхната власт.