Поете
и приятелю Ронсар,
оглушал съм като теб
от песните
на твоята Елена...
Летя, летя
като Икар
и прекосявам бездните
на поетичната вселена.
Елена..., тя за мен
е с друго име:
и ледено, и снежно
като зима,
горещо
като жарко лято,
опияняващо-горчиво
като вино.
Очите ѝ,
които ме пронизват
са като от сапфир излèти
в душата ми
жестоко влизат
и парят
като твоите сонети.
Накъде
и със какво хвърчило
да отлетя
и да се спася
от тази мъка?
Елена,
ти си някаква
мистична сила
и нежност,
цвете
и... разлъка!