автор: Optimist

Вече се чуствам установен трайно. Още ми се приспива рано. Обяснимо е. Времевата разлика е десет часа.
Насам летях с А380 на Ербъс. Най-големият. На два етажа от единия край до другия. Все едно кооперация на два етажа с осем входа от едната страна и още осем от другата. Да не повярва човек, че това чудо ще се вдигне от земята. Мислих си, че колкото е голям отвън, толкова
ще е широк и вътре, като седне човек. По-широк беше ама за тия на втория етаж. Там седалките могат да се хоризонтират и човек да си отспи ако това е, което иска. Всяка седалка е в нещо като малък офис. Не позволиха да се кача и да направя няколко снимки. Било първа и бизнес класа и било немислимо да се качвам, да ги безпокоя. Примирих се.
Долният етаж си беше като обикновен голям самолет. Екраните за всяка седалка бяха по-функционални. Предлагаха се около 30 филма от които човек избира какво иска да гледа. Когато си го пуснеш, тогава започва. Може да бъде спрян и запчнат отново по желание. Удобно е. Интернет все още няма. Въпрос на време било.
Ето няколко снимки от самолета
Вчера ли беше или оня ден, бяхме нападнати от гарги или подобно изглеждащи птици. Надойдоха изневиделица грачейки колкото силно могат. Надойдоха и мястото почерня от тях. Трябва да бяха хиляди. Едни кацат, други излитат. Хвърчат между къщите, над водата, накацаха дърветата, разхождат се по улицата и тревата и грачат ли грачат.
Докато си намеря фотоапарата и излезна да ги снимам, повечето бяха изфирясали. Малко след това всичките потънаха в дън земя. Не оставиха следи, да речеш че е побеляло наоколо от бомбардировките им. Не! Никакви следи. Както внезапно се появиха, така се и изнизаха. Не се случвало за първи път. Надявам се да се случи пак, да направя по-добри снимки. Иначе всичко си е както го оставих. Патките са си тука, чаплата и тя. Водните кокошки не ги виждам, няма ги. Ще ми е интересно да видя дали пъдпъдиците ще се появят. И преди рядко се появяваха, но като се покажеха, много бяха интересни. Придвижваха се в плътна група от около 15 - 20. Идваха отнякъде и заминаваха нанякъде. Винаги бързаха, като да подтичваха.
Пак вчера видях за първи път много интересни птици. Бяха с размера и цвета на гугутки, но краката им бяха по-дълги и тичаха толкова бързо, че краката им изглеждаха като мъглявини под тях. Мислено ги сравних с крилата на колибри. Тях ги видях в шопинг центъра до нас из паркинга, но бях без фотоапарата. Язък!
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимките са от жилището ми в Кармел, Калифорния