Примамваше ме всеки следващ връх.
Живот със напрежение и страсти.
Не съм пестил ни сили, нито дъх,
за всяка моя малка доза щастие.
До днес безцелно дните не живях
и всеки връх бе мъничка победа.
Дали в мечтите си докрай успях?
Зависи кой с какви очи ще гледа.
За мене - сигурен съм във едно:
Не съм пилял живота си напусто!
Дано и бъдните си дни, дано,
посрещам в утрото със тези чувства!
Да знаеш, че не си в живота гост
и скромното си място заслужаваш!...
Не иде реч за някой важен пост!
Човек ли си, това те задължава!