автор: ringo

И виждам те - с икона във ръка
да палиш свещ във непозната църква...
Безмълвна и със сключени уста
зовеш на помощ и светци и мъртви.

Да бях реалност - да повярвам сам,
че моята душа отчаяно спасяваш!
Но аз съм нереалност и съм сън -
не може грях на мен да се прощава!...

А всъщност имам хиляди лица
и всичките за теб са непознати.
Но имам само моята душа
и с нея Бог при тебе ме изпрати...

Макар едничка, ти не я позна!...
Пропусна я за миг край тебе да отмине!
Стоиш сама сред мрака в тишина
и взираш се във идните години.

Гори свещичката... Камбанен звън...
Аз викам те, но моя глас сега не чуваш.
Защото аз съм само тежък сън,
а ти със сънищата не общуваш!...