автор: Marta

Събудила съм се към колко да речем -
към шест и трийсет докъм седем, осем...
и тъй натам - събудена съвсем
се олежавам, съскащи въпроси
под тъй разчорлената от лежането коса
като змийчета се излюпват рано-рано -
замахвам най-решително с ръка
обезглавявам ги решително и прямо .
Пак свиквам
с хаоса околовръст, със слънцето, което
се подава - това е първият му днешен лъч -
за да се хвана за лъча му брж ставам!

От там насетне - котките напират -
Оффф, главо, главоо, те защо ти бяха?
и първата ми работа, разбира се, -
да им насипя бързичко да лапат,

пресипвам от кутиите гранули
в бурканите със котешка храна -
и ето че се пръскат, офффффффф, и нула
внимание от мяукащата сган.

Сега ще има извънреден фитнес -
събиране гранулите по пода
и сещам се как милата ми леля
ми беше давала съвети с боба -

"Виж лели, сутрин за гимнастика -
пръсни по пода боб един пакет -
навеждане-изправяне - събираш -
корема глътваш, стъпваш по-напето...

Мен Пепеляшка ми е прароднина явно -
събирам боб, гранули и ориз.
Навеждам се - изправям се и славно
сабалянта е хванала круиз
и се пече на някакви Малдиви -
а аз тук чистя котешки...таквоз.

И всяка сутрин бърза да ми мине,
оставам само чудо и скопос!