автор: ringo

Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен.
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз - отсреща - за теб недостоен!...

Той галантно отвори вратата,
за да влезеш в колата на сухо.
Аз си бършех в дъжда очилата,
бе във мене и мрачно, и глухо...

Ти уплашено в миг ме погледна
и нагоре с очи ми показа...
Туй си спомням в дъжда за последно,
после рухна връз мене перваза...

Във главата ми гръмнаха звуци,
пред очите звезди ми изгряха!
Как дрънчаха тез стари олуци...
Вир-водица краката ми бяха...

И когато се свестих отново,
тебе вече те нямаше тука,
във главата тежеше олово,
аз ядосан изритах олука...

На главата цицина днес имам -
белег парещ от нашата среща,
срещу болка лекарства не взимам,
не приспивам тъгата гореща...

Все те чакам порой щом захване
във душата с най-нежните песни...
Спомен скъп ти във мен ще останеш,
аз за тебе - субект неизвестен.

Твоят поглед ме още изгаря
а первазът при дъжд пак се рони...
Аз, измокрен, подпирам дувара,
онзи спомен до днес все ме гони!...