Завръщат се мъжете у дома.
С войнишките си дрехи се завръщат.
Уж, не е като от война,
а сълзите и радостта са същите.
Ще вдигнат вечерта тържествен тост -
и жадно - За живота! - ще отпият.
Очите ще преливат от любов,
но в блясъка им и тъга ще има.
Не, няма да е, както бе преди.
И сънищата ще са по-различни.
Уж раната отдавна не кърви,
но все припарва. Ей така - от нищо.
При спомена за сринатия дом
и как над него затрептя зорница...
Там той разбра, и тук разбра -
небето е едно. И е за птици!