автор: ringo

Ако някога рано в зората
морен странник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата -
не случайно той спрял се е тука.

Преживял и беди и неволи,
от години вървял е към тебе.
Не за залъче той ще помоли -
за душата му лек е потребен...

Ще поиска не нещо голямо,
а в очите за миг да надзърне,
да докосне косите ти само
и в живота си пак да се върне.

Мълчаливо ръка ще протегне
със събрани молитвено пръсти.
Не плаши се когато посегне -
ще въздъхне и теб ще прекръсти...

Ще забие сърцето ти лудо,
ще нахлуят пак образи, думи...
Остра болка във теб ще събуди
парещ спомен за сладко безумие...

А пък той ще си тръгне обратно,
пак открил във живота си смисъл -
Тоз живот пропилян безвъзвратно
и от който се беше отписал!...