Грея в тъмнината на прожектора
и изписвам името ти в лексикон,
думата закрита от коректора
ни провесва от отсрещния балкон.
Омаян от панелната утопия
препускам в мислите ти с вихрогон
и бавно се превръщам във ентропия,
която ме залива със бетон.