Коя си ти? В мъгли забулен връх -
роден от митове, кръщаван в бури?
Към теб стремя се до последен дъх,
макар да чезнат твоите контури...
Коя си ти? Загадъчно море,
чиито дълбини така привличат?
И тръгнеш ли към тях, не ще се спреш,
а те на синя вечност те обричат!...
Коя си ти? След суша облак бял,
за чакан дъжд, събудил рой надежди,
молитвата на странник, оцелял
в опасен път, осеян със премеждия?...
Не знам коя си... Сигурно мечта,
която със години в мене нося...
А може би си в лято Любовта -
вълнуваща, и палава, и боса...
НА ВСИЧКИ ДАМИ С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ!