автор: Markoni55

Оскотяхме и осиротяхме за милост, Господи!
Позволихме вместо теб да раздаваме справедливост.
Кой съвестта ни ще освободи,
щом ръцете ни с кръв се обливат?

Живеем и се държим като за последно.
Кой ще ни прости греховете извършени?
И как ще намерим очи да се погледнем,
тогава, когато всичко това се свърши?

И след този Апокалипсис пореден,
дето го спретнахме заради тази пуста земя,
ще ни приеме ли, Господи, в часа ни последен?
И въобще – ще остане ли тя?