автор: YOTOVAVA

Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей,
и златна пепел ще роди поредния погубен феникс,
хиляда ласкави искри ще кипнат в старите ми вени.
Научих с не един урок – горчилката ако преглътна,
ще побеседва с мене Бог, а после ще си тръгне – мълком.
И аз – с олекнала душа, ще спра да мисля за разплата
за болките от моя свят, щом спътник ми е светлината.