автор: Snejen_bor

Тъжно време безчовечно, чалга властваща навред,
простотия безконечна, грам не мърдаме напред.
С тъпи филми и тревога ни залива Би Ти Ви,
връткам копчето на Нова, пак е същото нали?

Управляващи бездарни, уж са мозък, интелект
в спорове парламентарни, перчат се, пчели на мед.
Пълнят гушите , нехаят, за народа , кой ти мре!
Този ,кой е, нека трае, тук носа си да не вре!

Безполезен съм , ненужен, смачкан,унизяван кърт,
иска ми се да съм важен , инак равно е на смърт.
Тежко ми е , вино дайте! На кравайче , в болка свит,
искам всичко да забравя, избави ме, и сме квит!

Пръснахме се, като пилци, ей го , раят е натам,
старци куцащи остават.Боже , колко ме е срам!
Тук е майка ни, земята, кърмила ни е дори,
тук деди, роднини, братя, бранили я в трудни дни.

Помощ, тука се върнете! Тънеме дълбоко в кал,
пътя нов ни покажете: Боже, колко ми е жал!