Нека ме пали копнежният вик
на плътта ти - жарава гореща
и вие снага дебелият сняг -
бял предвестник за нашата среща.
От стрелите на дивото вино
през стената на чашата тънка
ще лудува в кръвта ни пелина,
скъсал юзди на страсти и тръпки.
Ще угасне свещта догоряла,
тъй шумно тази страст ще звучи,
от взрива и́ пиян до премала
мигът ни любовен в нас ще искри.
И във смуглата нощ под луната
ще разкажа в очите ти влажни
на живота с горчивата пита
колко обич по тебе съм хранил.
Аз не мога да спра да обичам
и не мога навярно да мразя,
любовта ми един път се врича
и за тебе, любима, я пазя.