Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 408
ХуЛитери: 3
Всичко: 411

Онлайн сега:
:: abonat
:: VladKo
:: phifo

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ смъртта е жена
раздел: Поезия
автор: Patrizzia

Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?

Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?

Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя,
щом си Ти милостив, как човекът направен от кал
иска всички стихии подвластни все нему да бъдат,
даже времето смутно да бъде покорен васал.

Аз съм само жена и съм толкова дребничка, Боже,
но очите ми плачат среднощно със всеки сирак,
две сърца да Си дал, та след болката някак да може,
да остане в гърдите едно – с обич, вяра... Но как?

А Земята е дом и градина – от Теб подарена
и небето лазурно, и слънце, звезди и Луна...
Чуй ги, Боже – умират невинните, птиците стенат,
чуй молитвите майчини, виж – и смъртта е жена...


Публикувано от Administrator на 05.03.2022 @ 15:26:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Patrizzia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.09.2022 год. / 22:46:19 часа

добави твой текст
"И смъртта е жена" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И смъртта е жена
от malovo3 на 06.03.2022 @ 10:50:12
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми как редиш думичките! Поздрави!


Re: И смъртта е жена
от Patrizzia на 06.03.2022 @ 17:40:30
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: И смъртта е жена
от ringo на 07.03.2022 @ 13:56:23
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесен стих, по-скоро стон от болка, човечност и съпричастие със съдбите на хиляди нещастни хора в наши дни!
Поздравления за поетичното ти изригване! Много ми хареса!


Re: И смъртта е жена
от Patrizzia на 07.03.2022 @ 18:08:42
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: И смъртта е жена
от seal11 на 07.03.2022 @ 18:24:47
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво стихотворение,
поздрави :)


Re: И смъртта е жена
от Patrizzia на 07.03.2022 @ 19:55:47
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]