автор: Albatros

Девойчица с чифт мачкан лак ботушки
поседна в миг на пейката до мен.
Попита ме: – Какво четете?
– Пушкин! – ѝ отговорих, леко притеснен.

Къде, – се чудех, – томчето да дяна?
И в тоя миг: – Прекрасно! – каза тя.
– И аз цял ден – с Онегин и с Татяна! –
в Галактики от обич си летя.

Доде си пийвах третата "Загорка",
вторачен във прекрасния ѝ кок,
говорихме за Яворов, за Лорка,
за Лермонтов, за Димчо – и за Блок.

И сякаш литна Седмата ми пейка.
И – старче аз! – във варненския мрак,
помолих се – дано да не офейка? –
девойката с ботушки мачкан лак.

Тя върна младостта ми – не наужким.
Сполай, девойче, и за тоя стих! –
във който томче стихове на Пушкин
на тръгване с Любов ти подарих!