Смъртта празнува пак, родена във война
и развява кървави байраци,
истината, тя, винаги е с две лица
властват ли имперските мераци.
Всеки своя ад и своя рай си има,
своето небе и свойто дъно,
днеска дъното е със нацистко име,
а небето - святата Родина.
Светът без мир е като клада съща,
нормалният не може да прости
забрадки черни, угаснали огнища,
на хиляди разбитите съдби.
Всеки своя изпит по хуманност има
и пред едната съвест го държи,
всеки помни Нагасаки, Хирошима,
безсъвестният - Бог да го прости!